От 1950 до 1960 - училище, приятели, китара, баскетбол...

Когато човек се връща назад през годините, разбира кои са му най-добрите приятели - а те са тези, кото са споделяли първото парзаляне с шейна - като Тодор Куртев, трепетите на първия учебен ден в училище "Антон Стршимиров" - като Цветан Тодоранов, К.Д.П. (училището тогава е в центъра на Варна); първите акорди на китарата по време на Бийтълс Манията по света - като Били (Коста Петров); споделяли утринната си закуска по пътя към СУ "Кирил и Методий" - със Савко Савов (директорката Христина Стоева след няколко години ще бъде моя роднина:); много други приятели, включени в отбора по баскетбол на незабравимия треньор и учител Николай Увалиев... Жалко, че на най-близките си хора обръщаме толкова малко внимание, забързани към илюзията "професионална кариера"... Благодарен съм на тези, които са споделяли миговете на успех и поражение в първите ми години като съзнателен човек. Наздраве, приятели! Не съм ви забравил...

През 1949 г. град Варна е преименуван в гр. Сталин, за слава на Йосиф Висарионович по повод неговата 70-годишнина.

Взето е решение за изграждане на паметник на Сталин. Проектът е възложен на скулптора Христо Боев. Близо месец в ателието си на бул. ”Червеноармейски” Христо Боев доизпипва 60-сантиметровата глава на Сталин от глина. След одобрението на главата от специално назначена комисия от София, през 1950 г. започва изграждането на целия паметник.

Стефан Дражев:

- За да ме приемат в пионерската организация, трябваше да си кореспондирам със съветско другарче и му изпратя снимка пред паметника на Сталин…